Манастирът „Света Троица“ е действащ девически манастир в Сливенска епархия на Българската православна църква. Обителта е обявена за паметник на културата от национално значение и се намира в живописна местност в полите на Сакар планина.

 

Предполага се, че съвременният облик на манастира започва да се изгражда през XIV-XV-ти век. По време на Руско-Турската война от 1828-1829 година манастирът бил разрушен, но през 1836 година бил изграден отново. През същата тази 1836 година била съградена и сегашната църква на манастира – „Света Троица“ на мястото на разрушената стара църква. Манастирската църква „Света Троица“ е една от най-просторните манастирски църкви в България за времето си. Църквата е зрелищна, с красив иконостас с множество икони. В архитектурно отношение, тя е трикорабна едноабсидна с притвор.

 

В притвора на църквата има кът-костница на Каракольовите четници. Там се съхраняват и останките на игумена Хрисант и негова паметна плоча. В църковния олтар се намира и вграденото хайдутско подземно скривалище, уникално по рода си в България.

 

Манастирският комплекс се допълва от жилищни и стопански сгради, камбанарията на входа и подредения много добре поддържан двор.